Дизелът: какво проспа Германия
През първите си години като канцлерка Ангела Меркел постоянно беше наричана " климатичната канцлерка ". Тя беше решена да даде подтик на интернационалната екологична политика и вършеше надали не чудеса при срещите на Г8 и Г7, с цел да убеди останалите страни в изгодата от тази политика. Навремето Меркел даже разгласи енергийния поврат за собствен приоритет.
Тя обаче не помни едно: да приобщи към тези старания и мощната немска автомобилна промишленост. Затова автоиндустрията реши да се избавя сама: тя продължи да създава мощни коли с доста конски сили, проспа прехода към електромобилност и продължи да залага на дизеловите мотори, тъй като те изпускат по-малко парникови газове от бензиновите. Дизеловите коли обаче замърсяват в много по-голяма степен въздуха с азотни оксиди. Така концерните взеха решение да си послужат с машинация, с цел да прикрият точно тези високи стойности.
Сега Върховният административен съд почете жалбата на природозащитниците. Съдиите от Лайпциг постановиха, че при надвишени стойности на азотните оксиди в немските градове и когато нищо друго към този момент не оказва помощ, управляващите могат (и трябва) да постановат забрани, с които да държат дизеловите коли по-далеч от и без друго тежкия атомобилен трафик в градските центрове. Така съдът свърши това, което политиката пропусна да направи.
Купувачите заплащат сметката
На първо време сметката за това ще бъде платена от доверчивите купувачи на дизелови коли, измежду които има и доста средноголеми и дребни бизнесмени. Защото до този момент усилията на политиците и автомобилните концерни да решат казуса посредством преоборудване на колите не сполучи - това е допустимо единствено със програмен продукт, струващ по няколко хиляди евро на автомобил. А концерните не бяха готови да заплащат такива суми. Сега очертаващите се забрани може и да трансформират позицията им.
Политиката пък, която не желае да нервира в допълнение могъщия авто отрасъл, си блъска главата над различни решения: мисли по какъв начин да вкара безвъзмезден градски превоз и да оборудва рейсовете и служебните коли с електрически мотори. При това политиците знаят чудесно, че замърсяването може да се върне в допустимите правила единствено с нови и преоборудвани, екологично чисти дизелови коли - и то в случай че смяната се реализира задоволително бързо. В противоположен случай в действителност могат да бъдат въведени забрани за придвижване - не незабавно, само че в средносрочен проект. И освен в градове с неприятен въздух като Дюселдорф и Щутгарт, а и в доста други немски градове.
Редица локални политици към този момент предизвестяват, че възбраните за дизеловите коли са мъчно осъществими, тъй като градовете и общините не разполагат с задоволително служители на реда. Накрая несъмнено ще стане по този начин, че най-новите дизелови коли, които покриват строгите правила на Европейски Съюз, ще бъдат снабдени със специфична плакета и ще могат да се движат на всички места из страната. А по-старите коли ще би трябвало да бъдат преоборудвани. За това решение обаче към този момент не се обрисува болшинство в Бундестага. И с право провинциите се усещат предадени от централната власт.
Йенс Турау
Автомобилна Германия се трансформира
Впрочем, това също е нещо ново за нас: че немското държавно управление към този момент не съумява по този начин сполучливо да се съпротивлява на Брюксел по противоречиви въпроси, засягащи директно автомобилната промишленост. Но ситуацията въобще не е чак толкоз неприятно: нали Германия погреба нуклеарната сила и построи хиляди нови ветрогенератори и слънчеви съоръжения. Сега страната на многото автомагистрали (без ограничаване на скоростта по тях) и на лъскавите коли (които са знак на висок стандарт) получава и нова идея за подвижност. С малко напън от Брюксел и от немските съдилища.
Тя обаче не помни едно: да приобщи към тези старания и мощната немска автомобилна промишленост. Затова автоиндустрията реши да се избавя сама: тя продължи да създава мощни коли с доста конски сили, проспа прехода към електромобилност и продължи да залага на дизеловите мотори, тъй като те изпускат по-малко парникови газове от бензиновите. Дизеловите коли обаче замърсяват в много по-голяма степен въздуха с азотни оксиди. Така концерните взеха решение да си послужат с машинация, с цел да прикрият точно тези високи стойности.
Сега Върховният административен съд почете жалбата на природозащитниците. Съдиите от Лайпциг постановиха, че при надвишени стойности на азотните оксиди в немските градове и когато нищо друго към този момент не оказва помощ, управляващите могат (и трябва) да постановат забрани, с които да държат дизеловите коли по-далеч от и без друго тежкия атомобилен трафик в градските центрове. Така съдът свърши това, което политиката пропусна да направи.
Купувачите заплащат сметката
На първо време сметката за това ще бъде платена от доверчивите купувачи на дизелови коли, измежду които има и доста средноголеми и дребни бизнесмени. Защото до този момент усилията на политиците и автомобилните концерни да решат казуса посредством преоборудване на колите не сполучи - това е допустимо единствено със програмен продукт, струващ по няколко хиляди евро на автомобил. А концерните не бяха готови да заплащат такива суми. Сега очертаващите се забрани може и да трансформират позицията им.
Политиката пък, която не желае да нервира в допълнение могъщия авто отрасъл, си блъска главата над различни решения: мисли по какъв начин да вкара безвъзмезден градски превоз и да оборудва рейсовете и служебните коли с електрически мотори. При това политиците знаят чудесно, че замърсяването може да се върне в допустимите правила единствено с нови и преоборудвани, екологично чисти дизелови коли - и то в случай че смяната се реализира задоволително бързо. В противоположен случай в действителност могат да бъдат въведени забрани за придвижване - не незабавно, само че в средносрочен проект. И освен в градове с неприятен въздух като Дюселдорф и Щутгарт, а и в доста други немски градове.
Редица локални политици към този момент предизвестяват, че възбраните за дизеловите коли са мъчно осъществими, тъй като градовете и общините не разполагат с задоволително служители на реда. Накрая несъмнено ще стане по този начин, че най-новите дизелови коли, които покриват строгите правила на Европейски Съюз, ще бъдат снабдени със специфична плакета и ще могат да се движат на всички места из страната. А по-старите коли ще би трябвало да бъдат преоборудвани. За това решение обаче към този момент не се обрисува болшинство в Бундестага. И с право провинциите се усещат предадени от централната власт.
Йенс Турау
Автомобилна Германия се трансформира
Впрочем, това също е нещо ново за нас: че немското държавно управление към този момент не съумява по този начин сполучливо да се съпротивлява на Брюксел по противоречиви въпроси, засягащи директно автомобилната промишленост. Но ситуацията въобще не е чак толкоз неприятно: нали Германия погреба нуклеарната сила и построи хиляди нови ветрогенератори и слънчеви съоръжения. Сега страната на многото автомагистрали (без ограничаване на скоростта по тях) и на лъскавите коли (които са знак на висок стандарт) получава и нова идея за подвижност. С малко напън от Брюксел и от немските съдилища.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ